Петрич, административният център на общината, носи наследството на древния тракийски град Петра, основан през V-VI век преди новата ера в подножието на планината Кожух, в местността Рупите.
През 837 г. при хан Пресиян, Петрич става част от Първата българска държава. В периода XIII-XIV век, градът е укрепен и играе важна роля в системата за защита на Югозападна България. По време на османското владичество, Петрич се утвърдил като важен административен и военен център. Освобождението му през 1912 г. от османската власт е значимо събитие, а през 1913 г. градът приема стотици бежанци от Егейска и Вардарска Македония.
От 1920 до 1934 г. Петрич е окръжен град. С указ № 3005 от 09.10.1987 г. се закриват община Коларово и община Първомай, а техните населени места се присъединяват към Петрич. През 837 година, след войната на българския кан Пресиан срещу Византия, районът е окончателно интегриран в българската държава.
Ранна история и стратегическо значение
В края на X и началото на XI век, Петрич заема важно военно-стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 г. в Ключка клисура се провежда решителна битка между българските войски, водени от цар Самуил, и византийските войски на император Василий II. Останките от Самуиловата крепост напомнят за трагичната съдба на 14 000 пленени български войници, за което Василий II получава прозвището “Българоубиец”.
През XII-XIV век, Петрич се утвърдил като значима крепост. Останките от средновековната крепост „Гяур калеси“ свидетелстват за историческата значимост на града. Петрич е споменат за първи път в документи на владетелите Йоан и Константин Драгаш, които през 1376–1377 г. даряват имоти на руския манастир „Свети Панталеймон“ в Атон.
Османско владичество и демографски промени
След 1395 г. Петрич попада под османска власт и става част от Кюстендилския санджак, като център на самостоятелна нахия. През XV-XVII век, след окончателното завладяване на Петрич, се наблюдават две основни демографски тенденции: нарастване на българското християнско население, последвано от рязко намаляване през втората половина на XVI и XVII век, когато Османската империя е в разцвет.
Причините за тези промени включват политическата и религиозната дискриминация, както и насилственото помюсюлманчване. Въпреки трудностите, българската идентичност в Петрич остава жива, макар и в ограничени рамки.
Икономическа и културна идентичност
Петрич е известен със своето селскостопанско производство, включващо пшеница, ечемик, ръж, овес, памук, ориз, тютюн и афион. През XVI-XIX век, в землището на село Долене, се провежда прочутият Долянски панаир, който утвърдил града като важен търговски и културен център в региона.
Днешният Петрич не само носи дълга и интересна история, но също така е важен културен и икономически хъб в Югозападна България. Градът продължава да се развива, запазвайки своето наследство и културна идентичнос.